Не съм тренирал от две седмици. Просто не ми се тренира. Нее... не е толкова просто. Струва ми се, че всичко това в което съм вярвал допреди миг изчезна яко дим. Всичко е същото. Хората са същите. Залата е същата. Техниките са същите. Злото е като тъмен облак паднал ниско в клоните на дърветата. Покрива тревата, покрива храстите..... Мисля си...къде съм аз. Нищо не е наред. Нормалното не е нормално. Правилното не е правилно. Думите са си думи, а в тях няма нищо. Кънтят на празно. А аз в този миг го разбрах. Лесное да хванеш шинай. Лено е да имитираш мен. Лесно е да покажеш чиста игра. Чиста игра? Може да си умен и да имаш добър речник. Може би ставам по-мъдър. Може дори за всичките тези години да съм научил нещо от кендо. Но сърцето ми е пусто и празно, като да съм посякан от упор....
Кендо не променя ако самия ти не го искаш. Моля... иппон... аз пак тренирам. Искаш ли да знаеш какво мисля? Излез срещу мен със шинай и ще го видиш в очите ми.
No comments:
Post a Comment