Купата на Лондон 2013

       

        Тазгодишното (2013) издание на кендо-турнира Купата на Лондон съвпадна с Великденския и Гергьовденски уикенд. Бе добра идея да почета светеца- войн с два дни в които кендоки от Великобритания, Германия, Швейцария и Франция премериха силите си в кендо-двубои.

        В кендо, състезанието се приема за най- добрия начин за тренировка и най-добрия начин да научиш нови неща. Тази пролет по ред причини не бях в добра форма. Да се подготвя добре за две седмици за Купата на Лондон бе почти невъзможно. Така или иначе състезанието беше сега и сега трябваше да положа усилие поне духа ми да е на високо ниво. Сега вече съзнавам, че независимо колко добре си подготвен за едно състезание, просто трябва да идеш и играеш без да се притесняваш колко си зле. От няколкото мача които играх на отборното и един на индивидуалното състезание разбрах,че дистанцията която поддържам е твурде далечна и когато атакувам или не достигам противника или той ме усеща навреме. Освен това, когато играх срещу джодан, въпреки че поддържах близка дистанция което объркваше противника не можах да направя техника, която в тази ситуация би била успешна.

        Интресен беше и мача в който противника ми игра по-твърдо от обикновенно. Това успя да разколебае духа и концентрацията ми и аз не успях да намеря пролука в защитата му. В пооследния мач може би се чувствах най-добре но там пропуснах един много добър шанс което се дължеше чисто и просто на недостатъчно тренировка.

         Сега след като състезанието е отминало и всичките ми слабости са все още ясни в съзнанието ми, е време да направя план за по-нататъшните ми тренировки. Първо и най-важно е да подобря физическото състояние на тялото си като така стана по-подвижен, по лек и по-бързо реагирам. За това съм си подготвил упражнения както по-време на тренировка така и в къщи. Следващата ми цел е да науча да правя добре няколко техники и да се опитам да ги прилагам успешно в джигейко. И най-накрая, трябва да повиша интензивноста с която тренирам - така ще мога на състезание да вземам инициатива при случайно възникналите ситуации, точно това което не успях на Купата на Лондон.

   

         Жалко е че с отбора не успяхме да продължим в следващия кръг, но от друга страна това е стимул да продължим да тренираме с още по-голям хъс до следващото състезание, където ще можем да правим по-добро кендо с по-чист дух и с по-голям успех.  

Завръщане

        Целта на днешната ми тренировка бе да си върна формата от преди две седмици, но трябваше да внимавам и да не се контузя. От 10 до 11.30 основни упражнения и кихон. От доста време се опитвам да оправя стойката си. Малко съм наведен напред. Казват че си постигнал успех когато стойката ти е добра – изправен си, и това се получава съвсем естествено. Зная че при мен не се получава – трябва да полагам усилия както да държа гърба си изправен, така и да се сещам отново и отново да стягам стомаха си.

След 12.30 идва ред на джигейко. Моите правила за джигейко са следните:

• не мисли,
• атакувай с пълни сили,
• не отсъждай,
• използвай всичката енергия на духа си,
• бъди отпуснат

    Истина е, че това не са лесни за следване правила. Но и аз не си падам по лесните правила. Имах щастието да направя няколко джигейка. Беше поучително и интересно. Формата ми от преди няма да се върне лесно. Така че целта за следващата тренировка ми е ясна. 

Без дух

       На тренировката във вторник разбрах, че след почивка от две седмици съм загубил форма. Времето е хубаво и ми се иска да тренирам повече. Излизам в двора и тренирам на тревата. Правя субури с големи движения. После отработвам техники за които си мисля че мога да пробвам на джигейко. Целта е да ги направя достатъчно бързи и изчистени за да работят при всякакви условия (тренировка, състезание). Приятно ми е да остана сам с мислите си и да експериментирам. Мисля си за Мусаши. Дали е тренирал сам? Какво е правел на една такава тренировка? Ката? Или е отработвал сила и бързина. Не зная, но не се съмнявам, че е работел всеки ден.

В къщи

         Не съм тренирал от две седмици. Просто не ми се тренира. Нее... не е толкова просто. Струва ми се, че всичко това в което съм вярвал допреди миг изчезна яко дим. Всичко е същото. Хората са същите. Залата е същата. Техниките са същите. Злото е като тъмен облак паднал ниско в клоните на дърветата. Покрива тревата, покрива храстите..... Мисля си...къде съм аз. Нищо не е наред. Нормалното не е нормално. Правилното не е правилно. Думите са си думи, а в тях няма нищо. Кънтят на празно. А аз в този миг го разбрах. Лесное да хванеш шинай. Лено е да имитираш мен. Лесно е да покажеш чиста игра. Чиста игра? Може да си умен и да имаш добър речник. Може би ставам по-мъдър. Може дори за всичките тези години да съм научил нещо от кендо. Но сърцето ми е пусто и празно, като да съм посякан от упор....

        Кендо не променя ако самия ти не го искаш. Моля... иппон... аз пак тренирам. Искаш ли да знаеш какво мисля? Излез срещу мен със шинай и ще го видиш в очите ми.