Структурата на семинара на Суено сенсей е почти същата, но изглежда, че имах нужда от повторение. Тъй като кендото е завършено цяло, едно грешно движение има значение. Ето защо нашите практики са едни и същи отново и отново. Въпреки това всяка сесия научаваме нещо ново. Това са по-важните моменти, които забелязах този път:
- Шинаят трябва да направи идеален кръг над главата.
- Колкото по-близо до главата е кръгът, толкова по-кратък късо ще бъде пътят на шиная.
- Шиная трябва да се държи леко, но сигурно. Не трябва да има празнина между дланта и цуката на шиная.
- Когато практикуваме субури самостоятелно, тялото ни запомня движението и може да го повтори прави по всякакъв повод.
- Не нарушавайте позата си след атаката.
- Планината може да се изкачи по много различни маршрути.
Изучаването на кендо ни кара да разберем себе си по-добре и въпреки, че тази мисъл се повтаря многократно почти за да стане клише, все още ме вълнува. Когато разбирането ти на кендо става по-добро, стигаш до съвсем различни заключения. Обаче как се отразява това на уменията ти? На същото ниво на планината ли съм или малко по-високо? Аз не разбрах всичко което сенсея преподаваше. Или по-правилно, разбрах го чрез призмата на моето мислене, което се основава, не е изненадващо, на количеството практика, която правя седмично. Недостатъчно!
