Някъде през деветдесетте години, когато започвах Кендо, български кендока ми даде копие от видеокасетата на Мацумото сенсей за Киото Тайкай. Знаейки малко за кендо, аз и моите приятели гледахме със страхопочитание тези великолепни шиаи. Всъщност, по времето, когато нямаше интернет, тази видеокасета беше единственият пример за кендо шиай който имахме, източник на обучение и вдъхновение ..... Въпреки че оттогава видях много кендо шиаи и познанията ми по кендо са се увеличили малко, никога не забравям старата видеокасета. И все пак тази година имах възможността да гледам целия 110-и Кендо Енбу Тайкай, проведен в Бутоку-ден в Будо центъра в Киото-ши.
Беше рано сутринта на летището в Хийтроу. Богуто и шиная ми бяха опаковани безопасно в чантата, документите и парите бяха при мен, трябваше само да се отпусна и да се насладя на пътуването. Въпреки това, фактът, че щях да видя за първи път прочутия Киото Тайкай и практикуването на кендо в Япония, ме развълнува и леко изнерви. Малкото ми познаване на японския език и култура можеше да ми докара всякакви грешки и недоразумения. След кратък полет до летището в Амстердам и изчакване накрая се качих на самолет, който щеше да ме закара до Япония. Въоръжен с последните книги на Салмон сенсей, потънах във виртуално пътешествие през кендо, от време на време спирайки, за да помисля къде съм всъщност по пътя на меча. След дълъг полет самолетът кацна на летището в Кансай в Осака и имах шанса да видя Осака и да тренирам в Шудокан. На следващия ден започна Киото Тайкай.
Киото Тайкай е едно от най-важните кендо събития с дълга история. За първи път се е провел през 1895 г., а тази година (2014) е неговото 110 издание. Събитието продължава 4 дни. През първия ден се състоят изпълненията на майстори по корю, яйдо и джодо. В следващите 3 дни ще се проведат състезанията по кендо, в които над 2000 участници с 6, 7 и 8 дан ще се срещнат в двубой. Мястото на събитието е Бутокуден, стара зала по бойни изкуства, изработена от дърво с традиционни седалки,която по време на състезанието е пълна с хора, които искат да гледат мачовете. Всяка сутрин започва с аса-гейко от 6.30 до 7.30, в която всеки, дори начинаещи като мен, може да участва. Всички мотодачи са 8-ми дан. Те остават в средата на залата и пред тях се издигат дълги опашки от нетърпеливи за тренировка кендоки. Ако не можете да поставите мена си достатъчно бързо, вие се озовавате на дъното на опашката и шансът да имате повече от една практика е много малък. Не се представих добре с поставянето на моя мен и нямах шанс да тренирам толкова пъти, колкото исках, но можех да успея да тренирам със Суми сенсей, Ивата сенсей, Суено сенсей и Иватате сенсей.
Състезанието започва в девет. Първият ден започва с кендоки, които са 6-ти дан, след това продължава с тези, които са кьоши и след това започват шиаите на 8-мите данове. Всеки кендока изпълнява само един шиай. Тези шиаи представят едно правилно кендо, изпълнено без никакви погрешни или неестествени движения. Те представляват истинския дух на кендо. В тях познавачът може да търси паралели с изкуството на великите майстори. Но не само гледането е важно. Това е едно присъствие, едно съучастие в споделянето на духа на тези велики кендоки. От друга страна да бъдеш там, да седиш правилно, да гледаш тихо, да се отпуснеш и концентриран е вид практика, наречена митори-кейко. Чудя се дали мозъкът и тялото ми могат да запомнят и по-късно да копират такова невероятно кендо.
За мен този Киото-тайкай имаше и друго значение. Срещнах няколко учители, някои от които познавах от преди (като Суми сенсей, Мацумото сенсей, Таширо сенсей Ивата сенсей, Суено сенсей), но току-що бях запознат с Иватате сенсей. Оказа се, че всички тези взаимодействия ме поставят пред няколко предизвикателства, на които не мога да устоя. Това ми казва, че духът ми не е бил достатъчно силен и не съм успял да поддържам заншина си по всяко време. Освен това, това важно събитие на кендо ме доведе до неочаквани мисли относно някои аспекти на Кендо. Опитах се да преосмисля значението на кендо за мен. Гледайки изпълненията на големите майстори, които не показаха присъствие на страх или желание за победа а само желанието да практикуват едно правилно кендо. Изглеждаше, че не им пука за победа срещу опонента си. Тогава какво беше важно. Мисля, че отговора на този въпрос може да се намери в атмосферата на цялото събитие. Връзката между участници, шимпан и публика. Тяхната стойка, самоконтрол, заншин, рей. Всички тези мисли ме доведоха до сърцето на кендо: „Формиране на човешкия характер чрез пътя на меча“. И както изглежда това е най-важното наследство на Киото Тайкай.
