Тазгодишното (2013) издание на кендо-турнира Купата на Лондон съвпадна с Великденския и Гергьовденски уикенд. Бе добра идея да почета светеца- войн с два дни в които кендоки от Великобритания, Германия, Швейцария и Франция премериха силите си в кендо-двубои.
В кендо, състезанието се приема за най- добрия начин за тренировка и най-добрия начин да научиш нови неща. Тази пролет по ред причини не бях в добра форма. Да се подготвя добре за две седмици за Купата на Лондон бе почти невъзможно. Така или иначе състезанието беше сега и сега трябваше да положа усилие поне духа ми да е на високо ниво. Сега вече съзнавам, че независимо колко добре си подготвен за едно състезание, просто трябва да идеш и играеш без да се притесняваш колко си зле. От няколкото мача които играх на отборното и един на индивидуалното състезание разбрах,че дистанцията която поддържам е твурде далечна и когато атакувам или не достигам противника или той ме усеща навреме. Освен това, когато играх срещу джодан, въпреки че поддържах близка дистанция което объркваше противника не можах да направя техника, която в тази ситуация би била успешна.
Интресен беше и мача в който противника ми игра по-твърдо от обикновенно. Това успя да разколебае духа и концентрацията ми и аз не успях да намеря пролука в защитата му. В пооследния мач може би се чувствах най-добре но там пропуснах един много добър шанс което се дължеше чисто и просто на недостатъчно тренировка.
Сега след като състезанието е отминало и всичките ми слабости са все още ясни в съзнанието ми, е време да направя план за по-нататъшните ми тренировки. Първо и най-важно е да подобря физическото състояние на тялото си като така стана по-подвижен, по лек и по-бързо реагирам. За това съм си подготвил упражнения както по-време на тренировка така и в къщи. Следващата ми цел е да науча да правя добре няколко техники и да се опитам да ги прилагам успешно в джигейко. И най-накрая, трябва да повиша интензивноста с която тренирам - така ще мога на състезание да вземам инициатива при случайно възникналите ситуации, точно това което не успях на Купата на Лондон.
Жалко е че с отбора не успяхме да продължим в следващия кръг, но от друга страна това е стимул да продължим да тренираме с още по-голям хъс до следващото състезание, където ще можем да правим по-добро кендо с по-чист дух и с по-голям успех.
